Вие бягайте, ние ще ви изчакаме тук...
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
15 март 2023 година
Най-после отвориха малкия „ плод и зарзават “ до нашия блок. Цяла година той стоя със залостена врата.
И през тази година аз, минавайки край него, постоянно въздишах, гледайки катинара. Защото моята папагалка Кира отхвърля да яде банани, купени в комерсиалната верига АТБ, нито нар яде, нито ябълки. Не възприемам – отглеждат ги в килер, що ли…
С една дума, постановяваше ми се да отивам на пазар. А аз не мога да претърпявам две неща: пазари и гари. Просто някаква уплаха и всякога – стрес.
И ето – наслада: нашето магазинче отново е отворено. То е напълно мъничко – трима души към този момент вършат тълпа. Но пък е напълно до нашия блок. Мама наричаше такива магазинчета „ дворни “. В смисъл „ до твоя двор “, доста е комфортно.
Днес се струпахме в него цели четирима души. Дамата с шапчица избира рукола, мъж с дъщеричката си преглежда зелки, говорейки с жена си по телефона – поучава се. Аз напълних цяла раничка с лакомства за Кира – джинджифил, банани, нар, круши. О, щастие…
И внезапно зави сирената.
Жената зад щанда чак подскочи
– А-а-а, въздушна паника! Всички да изоставен! Спешно! Да бягаме! Да се крием!
Ние се спогледахме с неразбиране. Дамата притисна руколата към гърдите си, само че не помръдна. Момиченцето се опули, повдигна вежди, с смут гледа истеричната леличка. Татко ѝ се оказа с възприятието за комизъм, споделя: „ Хайде да ви платя зелката, а след това всички ще хукнем да бягаме. “
– Не-е-е! – вика продавачката. – Да се махаме!
И хуква от тезгяха към вратата.
Ние четиримата я изпращаме с взор. Тя стопира на вратата и комплицирано ни пита: „ Вие - какво? Няма ли да бягате? “.
Дамата с рукола интелигентно ѝ отговаря: „ Вие бягайте, ние тук ще ви изчакаме, не се тормозете “.
И всички избухваме в смях.
Оказва се, че продавачката една година е живяла другаде и единствено преди няколко дни се е върнала в Харкив.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
15 март 2023 година
Най-после отвориха малкия „ плод и зарзават “ до нашия блок. Цяла година той стоя със залостена врата.
И през тази година аз, минавайки край него, постоянно въздишах, гледайки катинара. Защото моята папагалка Кира отхвърля да яде банани, купени в комерсиалната верига АТБ, нито нар яде, нито ябълки. Не възприемам – отглеждат ги в килер, що ли…
С една дума, постановяваше ми се да отивам на пазар. А аз не мога да претърпявам две неща: пазари и гари. Просто някаква уплаха и всякога – стрес.
И ето – наслада: нашето магазинче отново е отворено. То е напълно мъничко – трима души към този момент вършат тълпа. Но пък е напълно до нашия блок. Мама наричаше такива магазинчета „ дворни “. В смисъл „ до твоя двор “, доста е комфортно.
Днес се струпахме в него цели четирима души. Дамата с шапчица избира рукола, мъж с дъщеричката си преглежда зелки, говорейки с жена си по телефона – поучава се. Аз напълних цяла раничка с лакомства за Кира – джинджифил, банани, нар, круши. О, щастие…
И внезапно зави сирената.
Жената зад щанда чак подскочи
– А-а-а, въздушна паника! Всички да изоставен! Спешно! Да бягаме! Да се крием!
Ние се спогледахме с неразбиране. Дамата притисна руколата към гърдите си, само че не помръдна. Момиченцето се опули, повдигна вежди, с смут гледа истеричната леличка. Татко ѝ се оказа с възприятието за комизъм, споделя: „ Хайде да ви платя зелката, а след това всички ще хукнем да бягаме. “
– Не-е-е! – вика продавачката. – Да се махаме!
И хуква от тезгяха към вратата.
Ние четиримата я изпращаме с взор. Тя стопира на вратата и комплицирано ни пита: „ Вие - какво? Няма ли да бягате? “.
Дамата с рукола интелигентно ѝ отговаря: „ Вие бягайте, ние тук ще ви изчакаме, не се тормозете “.
И всички избухваме в смях.
Оказва се, че продавачката една година е живяла другаде и единствено преди няколко дни се е върнала в Харкив.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ